И С Т О Р И Я      Н А      с е л о      Р А Д А Н О В О

През 1926г. се събират свещанник Обретен Панайотов, Христо Кръстев Мишков, Тодор Тодоров Христов, Тодор Върбанов Тодоров правят първите исторически проучвания за възникването и развитието на с.Раданово. Тези си проучвания записват в книга, която и до днес се пази в кметството на селото. В нея се записват всички по-значителни събития в селото

Снимкa от 'Историята на с.Раданово'
Снимкa от 'Историята на с.Раданово'

Село Раданово е основано през 2-то Българско царсто от някой си Радан и досега носи неговото име. По време на турското робство е записано в турски регистри с името Раданъ. По това време селото на няколко пъти е било разрушавано и ограбвано . След всяко нападение селото се е премествало, докато се стигне до сегашното му местоположение. Както е записано в книгата през 1926г още личали основите на църквата, която била съборена от набезите на разбойниците.

През 1825г. няколко фамилии от с.Раданово (Тютюнджиевци, Солаковци, Банковци, Чоновци и др.) са се заселили на запад от селото до с.Мишуклии (сега с.Климентово) . Това станало с разрешението на тогавашния турски бей, срещу което те се задължили да пращат войници в Цариград. Затова тяхната махала се наричала Радановска войнишка махала, която през 1850г се сляла със селото. През 1848г цялото село врменно се преселило в местноста „Новото село” за да се спаси от чумна епидемия. Същото станало и през 1877г , за да се спаси от върлуващите банди башибозук по време на Руско-турсака война. През 1866г. започнало стрителството на пътя Русе – Търново и населението работело ангария. На 19 юни 1877г. руските войски освобождават село Раданово. Тогава голяма част от турското население избяга в гр. Шумен. За пръв кмет е избран Къню Никиолов. След приключването на Руско-турската война, турското население започнало да се завръща и да продава имотите си и да се изселва извън границите на свободна България. Тогава българи от балкана и съседни села , започват да купуват имоти в Раданово и се заселват с селото. През 1878 в селото се заселил Никола Иванов (Куция) даскал, които поставил началото на първото училище в селото и имал 5-6 ученика. Тогава за кмет е бил избран Христо Атанасов Саръ Мусакчията. От 1880г селото започнало да се посещава редовно от фелшер от В.Търново, а училището вече имало 2 отделения.
      През годините селото се разраства особенно след построяването на ж.п. линията Русе – Г.Оряховица. Населението на с.Раданово участва във всички войните – 6 човека участват в Сръбско-Българската война, а в Балканската – 175, в Първата световна война – 281.              
      



Войните Войните

Много от жителите на с.Раданово са и участвали във Втората световна война.

Войните


<<< назад